Странно е как зад всеки от нас стоят множество различни лица.При някои те са достатъчно за всеки ден от годината.При други не стигат и за четирите сезона.Всеки човек се отличава с пъстра палитра от разнообразни Аз.Независимо колко са убедени в себепознанието си,хората са цял каталог от противоположни и несъвместими личности и маски,в зависимост от човека отсреща и целта на човека зад маската.Съществува един мил,вежлив и дружелюбен Аз,когато си в настроение и живота стане розов,както и един вкиснат,заядлив и отблъскващ Аз,когато получиш лоша оценка или се разделиш с партъора си.Има един непоколебим и категоричен Аз,когато си изпълнен с хъс и мотивация,или просто ти е втръснало от чакането и бездействието,също и един Аз,който никога не познаваш напълно,в моментите на страх и отчаяние.Тази личност се появява само в крайни случаи и неговите възможности често са непредвидими,а границите-несъществуващи.Сменяйки тези лица ден след  ден,в зависимост от ситуацията,човек осъзнава,че живота наистина е един театър,една сцена,а единствения критерий за  ролята и сюжета,които трябва да изпълниш,си ти и изборите ти.Ако на този стереотип може да се вярва,то знаем и че само тези,внасящи колорит в сивото ежедневието с множеството персонажи,които изиграват,ще бъдат любимците на публиката,тяхното име ще се скандира до края на пиесата.А пък тези,които показват една и съща личност пред толкова различни хора,биха довели само до отегчаване и подлежат на бърза,безмистна и непреклонна забрава.